Начало Новини Защо най-високите сгради в света вече не се строят в САЩ?

Защо най-високите сгради в света вече не се строят в САЩ?

САЩ са известни като родното място на модерния небостъргач и твърдят, че са дом на най-високите сгради в света през по-голямата част от 20-ти век. В продължение на много години Сиърс Тауър в Чикаго беше наричан върхът на съвременните строителни и технологични постижения – тоест до 1997 г., когато кулите Петронас на Сезар Пели в Малайзия присвоиха тази титла със своите емблематични двойни кули. Изглежда, че това бележи началото на надпреварата за изграждане на все повече небостъргачи, като Дубай, Китай и градове в Югоизточна Азия се присъединиха към тази група с по-високите си сгради, изградени с невероятно бързи темпове. При сегашния устрем, през следващите няколко години, броят на небостъргачите с височина над 150 метра в Китай ще бъде четири пъти по-голям от броя на същите сгради в САЩ.

Какво стои зад липсата на супер високи сгради и ще се стремят ли някога отново в САЩ към такава, създадена от тях, мегаструктура?

Ню Йорк е най-скъпото място в света за строителство, със средна цена от $3900 на кв.м., според последно проучване, стартирано от Търнър и Таунсенд през 2018 г. За сравнение, Хонконг е на второ място с цени от $3700 на кв.м., Дубай – $1450 на кв.м., а в Пекин се предлага най-евтино – $800 на кв.м. В САЩ строителите често намират частни инвеститори, които да финансират разходите за небостъргачи, а с променящите се социално-икономически условия и пазарни нужди многогодишните строителни проекти често могат да се разглеждат като рискови. На други места по света проектите често се финансират от или имат връзка с правителството, което прави финансовия аспект много по-безпроблемен.

Американските градове също са много по-чувствителни към сенките, които хвърлят сградите. През 1916 г. Ню Йорк започва да ограничава строежа на високи сгради, след като в долен Манхатън е завършена 538-метровата сграда Equitable Building. Тя хвърли сянка от 7 акра върху околните улици, което предизвика масови протести сред живеещите наблизо, които твърдят, че сградата ги кара да се чувстват сякаш „живеят в дъното на каньон“.

Сенките, които се хвърлят в градския пейзаж, все още предизвикват шум сред градските природозащитници и пораждат протести на общността, критици и организации, които твърдят, че жителите на града също трябва да имат думата за „случайните трансформации“ на облика на Ню Йорк, ако ще се строят повече високи сгради.

Друга причина са пазарните условия, които определят типа сгради, които строителите предпочитат. Докато високите сгради някога са били резервирани единствено за офис площи, все повече обекти се трансформират в сгради със смесено предназначение, които съчетават множество програмни елементи за по-голяма възвръщаемост на инвестициите. Офис площите, кооперациите, хотелите и магазините често се обединяват в едно. Въпреки че жилищните сгради се възприемат толкова по-ценни, колкото по-високи са те, пазарът не изисква множество сгради с височина над 60 етажа. Откритата през 2016 г. най-висока жилищна сграда в света, „432 Park Avenue“, разпродаде своите апартаменти за над два милиарда долара – цена, която мнозина не могат да си позволят. Мезонет на 95-ия етаж например има цена от над 80 милиона долара.

Засега градове като Ню Йорк или който и да е друг американски град, не се надяват да откраднат короната за най-високата сграда в света, тъй като строителните разходи растат, строителните норми ограничават височината на кулите и променящият се имотен пазар диктува сам своите правила.