Начало Новини Забраниха строителство върху дюни

Забраниха строителство върху дюни

дюни

Източник: dnevnik.bg

Забрана за строителство върху пясъчните дюни край морето, но с няколко изключения, гласува окончателно парламентът този четвъртък, когато поправките в Закона за устройство на черноморското крайбрежие бяха сред „спешните“ законодателни промени, договорени по време на консултациите при президента с всички парламентарни групи.

Причината за бързото подготвяне на промените, свързани с пясъчните дюни по Черноморието, от представители на МОСВ, МРРБ и МЗХ, и съответно изгласуването им бе скандалът, известен като „Дюнигейт“, с препродадените за ден от държавата и от частни инвеститори 29 декара пясъчни дюни край Несебър.

Нов член в закона вече изрично урежда забраната за строителство върху тези ценни пясъчни образувания, както и поставянето на преместваеми обекти и съоръжения, промяна на предназначението. Депутатите допуснаха и три изключения от това правило. Върху дюни все пак ще може да се строи, когато става дума за обекти с национално значение, обекти на техническата инфраструктура и специални обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната. Това означава, че под дюните могат да бъдат изградени различни електро, ВиК и газ тръби.

Под тях може да бъде изграден и „Южен поток“. Той беше нееднократно посочван като важен пример и основателен мотив за гласуваното изключение, когато говорим за техническата инфраструктура. Още при гласуване на второ четене в регионална комисия преди месец представител на регионалното министерство подчерта значимостта на това изключение с аргумента, че в противен случай може да се забрани строежът на „Южен поток“. Тогава отделни депутати разясниха, че строежът ще е под дюните и не би трябвало да наруши техния ландшафт, но ще засегне растителните видове върху въпросните дюни и те няма да могат да се възстановят с години.

И днес, минути след гласуването, примера за „Южен поток“ повтори пред журналисти и Любен Татарски от ГЕРБ. По думите му забраната за строителство върху дюни е „тотална“.

Друг член в закона дава още година и половина срок за изготвянето на специализирания кадастър, в който да бъдат описани съществуващите дюни у нас. Кадастърът се прави вече четвърта година по данни от Министерство на околната среда и водите, а за спешното му изготвяне настояват неправителствени организации и природозащитници. В него те привиждат сигурен начин да се знае точно кое и къде е дюна и да не се застроява.

Докато кадастърът е готов, всички инвестиционни проекти и издаване на разрешения за строеж ще се съгласуват и одобряват след изрично становище на министъра на екологията, което да удостоверява, че в имота не попадат дюни, приеха още народните представители.

Като основен проблем, който природозащитниците от коалиция „За да остане природа в България“ виждат в промените, е, че не се залага на цялостна защита на всички ценни образувания, зони и територии (като лонгозните гори например), а се действа на парче. Това каза за „Дневник“ Тома Белев от „Зелени Балкани“ след гласуването в пленарната зала в четвъртък. И след окончателното гласуване, коалицията отново остава на принципната си позиция, че поправките всъщност са отстъпление от защитата на дюните и са напълно безпредметни, защото сега действащият закон ги защитава добре, а проблемът е в грубото му погазване. „Те са само пясък в очите на хората, че нещо се прави след скандала в Несебър“, смятат те.

Природозащитниците настояваха за право на  гражданите да обжалват пред съда общи и подробни устройствени планове, както и за повече прозрачност и достъп на обществото до информацията за инвестиционните проекти. Тези техни предложения не бяха включени в проектите за промяна в законите.