Начало Новини „Умните” сгради – строителството на бъдещето

„Умните” сгради – строителството на бъдещето

smart building

„Умните“ сгради са строителството на бъдещето. Понятието „умна“ сграда надгражда т. нар. пасивни, „зелени“ или устойчиви сгради, при които фокусът е върху енергийното потребление и ефективност.

У нас сертифицираните устойчиви сгради са около 20, първата от които е американското посолство. Основно това са административни или офисни сгради. Тенденцията обаче не се забелязва в жилищното строителство, коментираха специалисти в рамките на открития в София международен форум и изложение „Екологични и икономически обосновани решения за всяка индустрия“.

„Интелигентните“ сгради се развиват непрекъснато, подобно на смартфоните. Те реагират активно на промяната на външните условия, посочи Георги Брашнаров, член на Управителния съвет на Българска асоциация на софтуерните компании. В тях трябва да има инфраструктура с много датчици и на основата на непрекъснатата информация, получавана от тях в реално време, изкуствен интелект взема решения за промяна в част от параметрите на сградата. Това може да са датчици за чистота на въздуха, за топлина, за осветеност в зависимост от ползваните помещения, за силата на слънчевата енергия или температура, или за контрол на достъпа.

На практика такива сгради се управляват от компютър, у нас такива са складова и офис сграда на чужд инвеститор в Стара Загора, Англо-американското училище в София и сградата на Тишман до софийското летище, посочи Николай Гълъбов, заместник-председател на Камарата на архитектите в България, съобщава dariknews.bg.

Работил съм по сградата в Стара Загора, тя се отоплява без отопление, разполага с много добра топлоизолация и множество сензори, които в зависимост от външната среда, отварят и затварят щорите, изключват и включват отоплителни, охлаждащи и други системи, разказа експертът.

За целта се използва слънчевата радиация и принципите на пасивния слънчев дизайн. Както и при възрожденските къщи – всичко е обърнато към слънцето, даде пример той. Обикновено в „умните“ сгради работещите имат индивидуален контрол на отоплението или охлаждането на работното място.

За да има „умни“ сгради, трябват „умни“ политики

Специалистите са единодушни, че за да има повече „умни“ сгради, трябват „умни“ политики. Нормативната уредба в момента пречи за реализирането на „умни“ сгради и затова техният брой е толкова малък у нас, смята арх. Николай Гълъбов. Според него Законът за обществените поръчки не стимулира въвеждането на подобни иновации, защото основен критерий е най-ниската първоначална цена. Критерият качество трябва да стане задължителен, особено когато се харчат обществени пари, смята експертът. По думите му общините нямат капацитет да работят по т.нар. зелени поръчки.

Според арх. Гълъбов трябва да се гледа колко струва сградата на 30-та или 40-та година от живота й и това е европейско изискване по Директивата за енергийните характеристики на сградите, което още не е приложено в българското законодателство. За да се подобри модела у нас трябва да се въведе оценка на жизнения цикъл, добави той.

Арх. Гълъбов отбеляза, че представители на архитектите са обсъдили на среща с ръководството на МРРБ възможностите за промяна в нормативна уредба. Той даде за пример сертифициран качествен продукт за изолация на БАН, който обаче не може да си намери място на пазара, тъй като е с 5 на сто по-скъп. Изследвания показват, че токсините в нова сграда са 70 пъти повече, отколкото на магистралата, заради некачествени и изкуствени материали, коментира още експертът.

Не бих казал, че нормативната уредба пречи, но и не мотивира хората дългосрочно за подобни инвестиции, изрази мнение Георги Брашнаров от Българската асоциация на софтуерните компании. Според специалистите са нужни финансови стимули като нисколихвени заеми или други инструменти, които да облекчат инвеститорите.

„Интелигентните“ сгради са по-скъпи, но е трудно да се прецени колко, защото всяка сграда има свой облик и софтуер, който го контролира. „Умните“ сгради не могат да се случат без качествени информационни системи, коментира Георги Брашнаров от Българската асоциация на софтуерните компании. Представители на неговата асоциация вече са работили по подобни проекти в САЩ и Западна Европа, но у нас няма търсене от инвеститори.

Арх. Гълъбов цитира проектен ръководител на една от „умните“ сгради у нас, който твърди, че оскъпяването за изграждането й е около 10 на сто. По думите му Великобритания е изчислила, че плаща 2 млрд. годишно за болести, причинени от лошо застроена среда, наличието на трафик и замърсители в нея. Това повишава заболеваемостта при децата в училище и на работното място и понижава способностите за труд, добави арх. Гълъбов.

Очаква се въвеждането на стандарти за „умни“ сгради

Очаква се скоро да има стандарти за „умни“ сгради, коментира още софтуерният специалист Георги Брашнаров. Към момента това строителство е предимно на търговски, административни и офис сгради. След 2010 г. и у нас почти няма офис сграда клас А, която да не е „интелигентна“ в някакъв смисъл, защото конкуренцията го изисква, добави той.

На 1 януари 2019 г. всички нови общински или държавни сгради трябва да бъдат с енергийно потребление, близко до нулевото, а от 1 януари 2021 г. – и всички останали нови сгради, коментираха специалистите европейските изисквания.

Според тях до днес още не е определено у нас какво е близко до нулевото потребление и за целта държавата трябва да направи план.

Според експертите изоставаме от европейските тенденции в строителството на „интелигентни“ сгради. В Германия вече съществува модел на сграда, свързана с автомобила и освен собственото си енергийно потребление, тя зарежда и семейната кола, дадоха за пример специалистите.

Строители.бг