Начало Новини Центърът за терапия от бамбук и пръст в Бангладеш печели наградата Obel...

Центърът за терапия от бамбук и пръст в Бангладеш печели наградата Obel 2020

Обществен център в Бангладеш, проектиран от германския архитект Анна Херингер, спечели второто издание на престижните награди Obel.

Наречена Anandaloy, което означава „място на дълбока радост“ на местния диалект, сградата включва терапевтичен център за хора с увреждания на приземния етаж с ръководена от жени текстилна работилница над него.

Сградата е обявена за втория носител на наградата Обел, която се връчва ежегодно от фондация „Хенрик Фроде Обел“ в чест на „скорошни и забележителни архитектурни приноси за човешкото развитие по целия свят“.

„За всички нас в журито Anandaloy е изключителен проект“, каза Марта Шварц, председател на журито на наградите Obel 2020 и основател на американското студио Martha Schwartz Partners.

„Ана успява да интегрира всичките си ценности: тя строи устойчиво, използвайки местни материали, включва хората, за да могат да се научат да строят за себе си и създава повече възможности за жените и за хората с увреждания“, добавя Шварц. „Можете да почувствате, че тя реално уважава културата, хората, земята“.

За градежните елементи Херингер използва сбита почва, приготвена от кал от местните езера. Това са стените и рампата, която огражда сградата, проектирана така, че да придаде на читалището приобщаваща визия.

„Посланието на тази сграда е, че има много красота в неспазването на типичния стандартен модел“, обясни Херингер.

„Тази рампа е от съществено значение, тъй като тя е символът на приобщаването. Тя е единствената рампа в района и като най-преобладаващото нещо в сградата предизвиква много въпроси. По този начин самата архитектура повишава съзнанието за важността на приобщаването“.

Стените от пръст ограждат кабинет, тоалетна и терапевтична стая от едната страна на централната рампа с втора терапевтична стая и основна „всекидневна“ от другата страна.

„За мен е важно да покажа, че е възможно да се построи модерна двуетажна къща с прости ресурси“, каза Херингер. „Калта не е само мръсотия – тя е истински строителен материал с високо качество, който можете да използвате за изграждане на много точни конструкции – не само малки колиби, но и големи инженерни структури и дори обществени сгради.“

Над терапевтичния център има офис, магазин и работилница на Dipdii Textiles – проект за производство на дрехи, стартиран от Херингер съвместно с Вероника Ланг и неправителствената организация Dipshikha за подобряване на възможностите за работа на местните жени.

„Най-горният етаж на Anandaloy също е много специален за мен, защото освен за архитектурата, ние сме отговорни и за програмата и съдържанието“, казва Херингер.

„Обикновено като архитект вие строите конструкцията и това, което става вътре, не е ваша работа. За нас обаче, точно това е същинската работа“, продължава тя. „Проектът разшири границите на моята дейност. Виждам се не само като архитект, но и като социален работник и активист.“