Начало Новини Строителния бранш настоява за отделен регламент за търговете за проектиране

Строителния бранш настоява за отделен регламент за търговете за проектиране

проектиране

Браншовите организации в строителството настояват за специална регламентация на обществените поръчки за проектиране, както и процесът по инвестиционното проектиране да се разграничи от самото строителство на обектите.

Това стана ясно от дебата по време на заседание на парламентарната комисия по инвестиционно проектиране, която обсъди проектопромените в Закона за обществените поръчки, които касаят строителството.

В момента проектирането е част от т. нар. инженерингови обществени поръчки – избраните за изпълнители на строителни работи обикновено сами проектират и след това изграждат обектите. Според експертите обаче това сериозно изкривява строителния процес, като се допускат некачествени за осъществяване проекти, заради което възложителите правят много компромиси, най-вече с цената и плащанията.

Арх. Георги Бакалов, председател на Съюза на архитектите, коментира, че строителните фирми не трябва сами да си правят проектите, тъй като по-скоро ще ги подготвят в името на собствения си финансов интерес и в ущърб на обществото. Инж. Стефан Кинарев, председател на Управителния съвет на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране, допълни, че проектите определят основните параметри на строителството, а оттам е по-лесно да се изчисли и цената на обектите за реализация.

Кинарев подчерта, че по сегашните разпоредби е трудно да се определи и обема на работа на проектантите, а същевременно за проектиране се отделят от 3 до 5% от стойността на поръчките. Така, заради ниското заплащане, отново се стига до некачествени проекти.

В тази връзка по време на дебата се “роди” идеята да се въведе задължение за всички бенефициенти на европейски средства да имат някаква форма на проектна готовност, преди да обявяват обществени поръчки за строителство. По принцип това се дискутираше още в самото начало на подготовката на новия програмен период от 2014 до 2020 г., а общините, които са основни бенефициенти, можеха да се възползват и от средства по линия на програмата “Техническа помощ” за подготовката на приоритетните проекти за финансиране.

Арх. Владимир Дамянов от Камарата на архитектите също призова за разграничаване на проектирането и устройственото планиране от реалното строителство, както и от другите услуги, регламентирани в Закона за обществените поръчки. Той настоя и за специална регламентация на конкурсите за строителни проекти, както и за задължително участие на браншовите организации в процеса на тяхната оценка.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че с поправките в закона не е решен един от основните проблеми, които спъват реализацията на важни обекти и заради които много проекти, осъществявани с европейски пари, са рискови – неоснователните обжалвания на обществените поръчки.

Още по време на правителството на ГЕРБ се обсъждаха варианти за въвеждане на някакви ограничения, за да се ограничат неоснователните жалби, след като заваляха оплаквания от общините. Въпросът обаче е чувствителен, тъй като правото на обжалване е гарантирано и от българското, и от европейското законодателство.

Строителният бранш предлага общините да задържат депозитите на участниците в търгове, които не са спечелили заведените от тях дела. По време на дискусията обаче стана ясно, че Министерският съвет ще обсъжда вариант да въведе такса за обжалванията, която да се определя на базата на стойността на поръчката. Така за участниците в обществени поръчки, които нямат основание да завеждат искове, ще е неизгодно да обжалват големи търгове, които са и най-важни за усвояването на евросредствата.

Предвижда се също така да се съкратят сроковете, в които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще се произнася по казуси, свързани с малки обществени поръчки.

От браншовите организации в строителството изразиха и съмненията си доколко би била ефективна мярката за задължителното наемане на подизпълнители при изграждането на големи обекти. Мярката обаче вероятно ще действа 6 месеца или 1 година, след което ще й се направи оценка и едва тогава ще се решава дали да остане да действа, поясни Георги Йончев, експерт от Министерския съвет, който е участвал в подготовката на законовите поправки.

Строителните организации отново настояха да се премахне критерият “най-ниска цена”, както и да се отстранят възможностите за предлагане на нереални срокове за изпълнение на проектите, както и гаранционните срокове за самите строителни обекти.

Източник: investor.bg