Начало Статии Строителни фирми Средства за енергийна ефективност ще има и в новите оперативни програми

Средства за енергийна ефективност ще има и в новите оперативни програми

енергийна ефективност

Фотоволтаици върху покриви на сгради,  поставени с европейски пари. Това е едно от намеренията, залегнали в бъдещата оперативна програма „Региони в растеж”, която трябва да замени сегашната „Регионално развитие”. Дали това ще стане факт, предстои да видим. Засега е ясно, че ще има евросредства за енергийна ефективност и за времето 2014-2020 година, когато е следващият програмен период.

Планирано бе безвъзмездното финансиране с цел обновяване на жилищни и други сгради в страната да е с десет пъти по-голям бюджет – 640 млн. лева, в сравнение с парите, отделени за тази цел в сегашната „Регионално развитие”. Дали това ще е така, ще стане ясно след окончателното приемане на параметрите. Със сигурност обаче териториалният обхват на програмата за саниране с европейски средства ще бъде разширен – вместо в досегашните 36 града право на кандидатстване ще имат живеещите в най-малко 67 града (все още няма окончателно становище и по въпроса до колко селища в страната ще достигне помощта).

евро финансиране

Предвижда се също субсидията да достигне до 80% от стойността на проекта за саниране на един блок. При сега действащата програма безвъзмездните средства покриват 75% от инвестицията. Според специалисти разходите за саниране на един среден апаратамент са около 10 000 лв. – с изолация, подмяна на дограма и пр. Това означава, че собственикът на такова жилище трябва да поеме сам 2500 лв. – при сегашната схема за 75% безвъзмездна помощ. Досегашната практика обаче показва, че във всяка жилищна сграда обикновено има по един-двама, които не могат да поемат своя дял от съфинансирането.

саниране

Тъкмо липсата на пари се оказва една от причините да няма по-масов интерес към схемата с евросубсидиите за саниране. Вероятно поради тази причина (липса на единодушие сред живеещите в един блок заради безпаричие, а не заради нежелание) одобрените засега сгради за обновление са най-вече малки – с около десетина до 20 апартамента в тях. Оказва се, че е по-лесно и възможно собствениците да намерят решение и да стигнат до съгласие за участие в схемата за саниране, когато са по-малко на брой.

Затова намеренията са фондът, който предоставя нисколихвени кредити на собствениците на жилища, да продължи да действа. Но се обмисля и възможността държавата да поеме разходите на социално слаби семейства, които не могат да осигурят своя дял от финансирането.

енергиен одит

Предлага се също европейската субсидия да поеме и разходите за конструктивно укрепване на блока. По сега действащата схема на обновяване подлежат само здравите сгради, което се установява след специален енергиен одит.

„Региони в растеж” предвижда саниране с цел енергийна ефективност и за сгради – държавна или общинска собственост. Тук влизат училища, детски градини и ясли, болници, приюти, домове за възрастни хора, културни обекти и др. Така, заедно с предвидените инвестиции за поставяне на алтернативни източници на енергия върху покривите на сградите, сумата за енергийна ефективност, предвидена в програмата през следващия програмен период, ще нарасне и по предварителни намерения ще достигне до около един милиард лева.

Конкурентоспособност

Предвидените в сега действащите програми около 400 млн. лв. за енергийна ефективност не се усвояват в достатъчно добри темпове, показва статистиката. Но не само схемата за саниране върви тромаво. Бизнесът също не проявява особен интерес към предвидените 300 млн. лева за енергийна ефективност в малките и средните фирми по оперативна програма „Конкурентоспособност”.

Сключените по тази схема договори с предприятия се броят на пръстите на едната ръка. Независимо от това бъдещата „Иновации и конкурентоспособност”, която ще замени сегашната оперативна програма „Конкурентоспособност”, също предвижда средства за енергийна ефективност.

Цялата програма е с бюджет от 1.037 млрд. евро (сегашната е с 988 млн. евро). Една от четирите приоритетни оси на „Иновации и конкурентоспособност” е наречена „Зелена и енерго-ефективна икономика”. Всеизвестно е, че заради голямата си енерго- и ресурсоемкост българската икономика не е сред отличниците по показателя „Конкурентоспособност”. Нещо повече – страната ни е на последното 27-мо място сред останалите държави в ЕС. Причините са познати – енергийната инфраструктура е стара и е източник на несекващи загуби, използваните  технологии са допотопни, в същото време липсва интерес у фирмите да прилагат зелени иновации, а дори да има такъв интерес – в повечето случаи липсват финансови средства той да се материализира.

възобновяеми енергийни източници

Тъкмо затова новата програма възнамерява да заложи на подкрепа за въвеждане на технологии и иновации, целящи да постигнат „еко-равнис” на българските компании със световните достижения в областта на грижовното и устойчиво развитие на природните ресурси. Част от средствата ще бъдат предназначени за по-широкото въвеждане на възобновяеми енергийни източници в самите фирми като част от производствената организация на предприятието.

енергийно-ефективна икономика

„Зелена и енергийно-ефективна икономика” предвижда дейности в подкрепа на иновации, водещи до по-висока енергийна сигурност и ресурсна ефективност на бизнеса. Ще се субсидира внедряването на безотпадни, енергийноефективни и нисковъглеродни технологии във фирмите. На подкрепа могат да разчитат и мерките за оползотворяване и рециклиране на отпадъци, както и инвестиции в технологии, които фирмите внедряват с цел да произвеждат и потребяват енергия от възобновяеми източници.

рециклиране

За повишаване на енергийната ефективност във фирмите ще бъдат финансирани изготвянето на обследване, както и предпроектните проучвания и техническите спецификации. Ще се субсидират също модернизацията на мрежи, строително-монтажни дейности, които водят до по-добри енергийни характеристики на фирмените сгради,  както и въвеждането на системи за енергиен мениджмънт.

Целта е да се надгради досегашния опит по програма „Конкурентоспособност“ и едно от предложенията в тази посока е техническата оценка на проектните предложения и верификацията на дейностите да се извършва не от администрацията, а от  специализирана външна организация.

Бъдещата програма „Околна среда“ (ОПОС) също залага на изграждането на по-конкурентоспособна нисковъглеродна икономика през периода 2014 – 2020 г. Предвиждат се конкретни мерки, целящи ефикасно и устойчиво използване на природните ресурси в три сектора: „Води”, „Отпадъци”, „Биоразнообразие”.

Програмата ще подкрепи въвеждането на иновативни технологии, които целят по-добро използване и опазването на водните ресурси. Това е свързано със строителство на нови пречиствателни станции, с въвеждане на иновативни технологии за подобряване на околната среда, за намаляване на отпадъчните води и парниковите емисии от въглероден диоксид.

Със средства от програмата ще се финансира изграждането на всякакъв вид площадки и инсталации, които водят до ефективно оползотворяване на отпадъците – за разделяне, повторна употреба, сортиране, компостиране.