Начало Новини Силен интерес към мярка 322 за „Обновяване и развитие на населените места

Силен интерес към мярка 322 за „Обновяване и развитие на населените места

мярка 322

Източник: vestnikstroitel.bg

Огромен интерес инкасира ДФ „Земеделие” към една от най-големите общински мерки – 322 „Обновяване и развитие на населените места”. Фондът предостави данни на „Строител”, от които е видно, че кандидатите по тази мярка са 221 и са заявили проекти за 164 540 698 лв., което е 4 пъти повече от наличните средства за този прием. По тази причина проектите бяха предварително класирани съгласно процедурата и критериите за оценка, залегнали в Наредба № 24 от 29.07.2008 г., и в момента все още се разглеждат.

Класирането показва, че бюджетът е достатъчен за финансирането на 78 проекта, оценени с от 100 до 90 точки. Средствата не достигат за всички проекти, оценени с 90 точки, така че ще бъдат разгледани тези, които са най-напред по време на подаване.

За „Строител” от фонд „Земеделие” заявиха, че бюджетът по тази мярка от ПРСР вече е изчерпан и няма да има още едно отваряне за набиране на проекти през 2013 г. Единственият вариант е да се прехвърлят средства от други мерки, но от Министерството на земеделието и храните смятат, че процедурата е доста сложна и трудоемка и времето няма да стигне до изтичане на първия програмен период.

Почти всички допустими дейности по мярка 322 са свързани със строителство.Тук влиза на първо място рехабилитация на обществени зелени площи (паркове и градини) и съоръженията към тях. Другата основна дейност е реконструкция и ремонт на обществени сгради с местно историческо, културно и религиозно значение и подобряване на прилежащите пространства, включително вертикална планировка.

Общините могат да правят още ремонт на фасади на частни сгради и прилежащите пространства, както и вертикална планировка, ако тези сгради са включени в интегриран план за обновяване на съответното населено място. Могат да се разходват и средства по проекти за реконструкция и изграждане на улична мрежа, тротоари, площади, улично осветление. Не на последно място е допустимо да се изготвят интегрирани планове за обновяване на населеното място, ако планът включва някоя от изброените по-горе инвестиционни дейности.

По мярка 322 една община може да бъде подпомогната за проекти, като общият размер на допустимите разходи не трябва да надхвърля левовата равностойност на        3 000 000 евро за периода на прилагане на ПРСР. Финансовата помощ е в размер на 100% от общата стойност на допустимите разходи.

Тази година по мярка 322 имаше 2 приема, като първият бе с бюджет от 21 млн. евро, а вторият – 8 млн. евро. Вторият прием беше целеви – за общините Тополовград, Свиленград, Любимец, Минерални бани и Симеоновград, които пострадаха тежко от наводненията през пролетта. Те можеха да кандидатстват за субсидии за реконструкция и/или изграждане на улична мрежа, тротоари, площади и обществени зелени площи. Финансовата помощ беше одобрена от ЕК след седмата нотификация по Програмата за развитие на селските райони.

Променят и начина за изплащане на земеделските субсидии. От 2014 г., когато започва усвояването на евросредствата от втория програмен период, ще се промени начинът на изплащане на земеделските субсидии. Това заяви министърът по управлението на европейските фондове Томислав Дончев. Една от целите е да не се съсредоточават огромни ресурси в няколко големи ферми, а да може да се развиват и всички дребни производители.

Министър Дончев уточни, че по принцип след 2014 г. харченето на европейските пари ще бъде обвързано с конкретни реформи. Тези реформи са започнали още отсега и всеки месец се прави преглед по отделните ведомства докъде са стигнали промените.

Според Дончев на този етап е рано да се говори за конкретните суми, които България ще получи от Европейския съюз през следващия седемгодишен период, но е ясно, че нуждите ни са по-големи от тези, които бихме получили. Сумата, която министърът лансира в публичното пространство за общ бюджет на следващия програмен период, е 20 млрд. лв.

„Това не са средства, които подпомагат платежния баланс на страните, а осигуряват бъдещите възможности за развитие”. В същото време аргументът, че ние имаме нужда от повече пари да се развиваме, не е достатъчен”, посочи Дончев.

Министърът коментира още, че според предварителните анализи 60% от публичните разходи за инвестиции са направени с европейски пари. Ръстът на БВП също се дължи на европейските пари.
Кризата в еврозоната обаче е най-сериозният проблем пред надеждите на България след 2014 г. В тази връзка става ясно, че на последната среща в Братислава, където е дискутирана кохезионната политика, страните, които са най-големите донори на европейски средства, са поискали да не им се увеличават вноските. Това означава, че ресурсът ще остане в същите рамки както досега и България ще се опита да спечели от едно по-справедливо преразпределение.