Начало Новини По-прозрачно, но със задължителни партньорства

По-прозрачно, но със задължителни партньорства

обществени поръчки

Източник: capital.bg

Регламентирането на обществените поръчки е вечно гореща тема, с охлаждането на която всяко ново управление се заема „приоритетно“. Кабинетът на Пламен Орешарски не направи изключение. Така в края на миналата седмица подготвеният от правителството законопроект за изменение на Закона за обществените поръчки (ЗОП) бе качен в портала за обществени консултации.

Целите на измененията, описани в мотивите, са да се направи харченето на публични средства прозрачно, да се намали административната тежест, процедурите за възлагане да са публични, а търговете да станат достъпни за по-голям брой участници.

Публичност за всичко

Документите за участие вече няма да се купуват, а ще могат да се разпечатват от интернет страницата на съответния възложител или пък от тази на Агенцията за обществените поръчки. Това ще облекчи бизнеса и ще направи обществените поръчки по-достъпни.

С предлаганите промени всички възложители се задължават да поддържат публично достъпна цялата информация за провежданите от тях процедури. Това трябва да става на специално организирано на сайта на съответната институция място, наречено „Профил на купувача“. Там ще трябва да се качва цялата документация, свързана с търга – от решението за неговото откриване, през протоколите на комисиите и сключените договори до информация за плащанията към изпълнителя. Изискване за публичност по провежданите обществени поръчки в ЗОП фигурира и към момента, но то е пожелателно и съответно повечето възложители си го спестяват.

Измененията предвиждат още Агенцията за обществени поръчки (АОП) да контролира предварително документите за големите процедури за строителство със средства от държавния бюджет. Това ще се отнася за търговете на стойност над 9.779 млн. лв. Досега на предварителен контрол подлежаха само обществените поръчки, финансирани със средства от европейските фондове.

С промените се прави опит и за постигането на известна независимост на комисиите, които оценяват кандидатите в тръжните процедури. В комисията не може да има превес на лицата, които са под ръководството на възложителя. За целта ще се привличат външни експерти, регистър на които се води от АОП. С цел да не бъдат назначавани „удобни експерти“ пък агенцията ще организира жребий за определянето им в оценителните комисии. Как обаче ще става това все още не е ясно, тъй като правилата на т.нар. жребий ще бъдат разписани допълнително.

Строителство с партньор

Съществени промени са предвидени за обществените поръчки в строителния сектор. Първата от тях е кандидатите да доказват възможността да осигурят финансов ресурс, необходим за изпълнение на поръчката, с данни от финансовите си отчети или с документи от банки. Обичайната практика сега е да се изискват референции, които най-често се осигуряват чрез формално партньорство с големи чужди компании. Според мотивите към законопроекта с новите текстове ще се прекрати практиката да се сключват договори за обществени поръчки с участници, които са доказали оборот, но след това не ги изпълняват именно поради липса на средства.

По-смущаващи са текстове, които предвиждат поръчки за строителство с индикативна стойност над 2.64 млн. лв. задължително да се работят с подизпълнители. Според новия чл. 25а от закона в този случай възложителят ще е длъжен да определи дела, който избраният строител да предостави на подизпълнители. Той обаче не може да е под 30% от общия обем. Целта на тази поправка е да се регламентират отношенията с подизпълнителите и да се насърчи участието на малки и средни предприятия в обществените поръчки, пише в мотивите.
Според промените участието на подизпълнители ще е задължително и при останалите видове поръчки, но там не са определени минимални проценти. Изключение от правилото ще се прави само ако поръчката е спечелена от обединение от фирми.

Проблем без решение

Предлаганите промени изглеждат като опит за решение на един от наболелите проблеми в строителството – неуредените отношения между основните изпълнители по поръчките и наеманите от тях фирми. Честа практика е тези дружества (обикновено малки и средни) да работят по обектите с договори за доставка на техника или услуги, въпреки че реално извършват строителна дейност и следва да бъдат вписани като подизпълнители.

Това, от една страна, не ги защитава при забавени плащания и други проблеми (емблематичен пример бе лот 4 на „Тракия“). От друга – спира развитието им, тъй като при годишното подновяване на професионалната им регистрация те не могат да докажат обем изпълнено строителство и така да получат право да строят по-висока категория обекти.

Заради тези практики преди време промени в ЗОП предлагаше и депутатът от Синята коалиция в 41-то Народно събрание Михаил Михайлов. Браншовите камари в строителството също виждат проблеми при участието на по-малките компании в обществени поръчки.

„В основата на сегашните промени в ЗОП вероятно стои нашето искане да се намери начин за легитимиране на подизпълнителите в обществените поръчки“, коментира председателят на Браншова камара „Пътища“ Стефан Чайков. Според него идеята за превъзлагане на поне 30% от дейностите е стъпка в тази посока, но прагът трябва да се промени.
„Този от 2.64 млн. лв. е прекалено нисък. На практика това са обеми строителство, които дори една средна като дейност компания може да изпълни сама“, коментира Чайков. Неговото мнение е, че подобно изискване трябва да бъде заложено при поръчките над 10 млн. лв., които на практика няма как да се работят без подизпълнители или доставчици.

Юристи, запознати с практиките при обществените поръчки, обаче не са убедени, че промените в закона ще постигнат търсения ефект.

Според мениджъра на консултантската компания Trivia Legal Advice адв. Румяна Карлова въвеждането на задължение като това за включване на подизпълнители в обществените поръчки е непазарен подход, който в дългосрочен план никога не води до добри резултати. „За мен подобно законово задължение е по-скоро неоправдано. Най-малкото защото със сигурност ще доведе до повишаване на цената за изпълнение“, коментира тя. По думите й, ако една голяма строителна фирма е в състояние сама да изпълни дадена поръчка, то цената, която би предложила на възложителя в този случай, не би могла да се постигне, ако се включат и подизпълнители.

„Идеята според мен е по-скоро да се намери място за по-малки строителни фирми, които сега трудно се добират до добри поръчки“, коментира юристката. Според нея този подход има известна социална логика. Той обаче не е пазарен и ще е в ущърб на ефективното разходване на бюджетните и извънбюджетните средства, за което задължава същият закон.

Според Румяна Карлова в случая по-скоро трябва да се снижат твърде високите изисквания (най-вече икономически и финансови), които някои възложители поставят като предварителни условия за участие в обществените поръчки с цел да спечели точно определена фирма. „Това е масова практика, която обаче не е грешка на закона, а опира до съзнанието и отговорността на възложителите“, обобщи тя.

Мениджъри на големи строителни компании също изразиха съмнение доколко предлаганият текст ще е работещ. „Подобно изискване няма да гарантира отношенията между участниците в една обществена поръчка. Ако някой не иска да работи коректно, ще намери начин да не го прави въпреки правилата“, коментира директорът на варненската „Хидрострой“ Николай Пашов.