КСБ и БОСП ще настояват за по-прозрачни строителни процеси

Камарата на строителите в България (КСБ) и Българското общество по строително право (БОСП) ще предложат законови промени, чрез които да се създаде възможността строителните процеси да бъдат по-прозрачни, по-регулирани и с по-добри резултати. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема „Международни стратегии за високи постижения в строителството“.

Изпълнителният директор на КСБ инж. Мирослав Мазнев посочи, че над 5 100 фирми членуват в КСБ. „През годините Камарата се доказа не само като основен фактор в строителния сектор на национално ниво, но се утвърди и като стратегически партньор в международен аспект. В този смисъл КСБ се стреми да допринесе за внедряването на модерни методи в бранша“, заяви той. Инж. Мазнев обясни, че за тази цел КСБ заедно с БОСП подготвя предложение за изменение и допълнение на Закона за обществените поръчки. Идеята е да към българското законодателство да се адаптира Рамковият договор на Алианса FAC-1, създаден от директора на Центъра за строително право в King’s College London Дейвид Моузи. „Искаме да подобрим нашата дейност именно чрез законови промени. Затова КСБ си поставя за задача да бъде в основата за разработването на методи, документи и нормативи, които да не допускат в бъдеще да се случат грешките, които в момента се появяват в процеса на строителство. Затова е важно за нас да стъпим на международния опит на изявени учени и стратези, които да ни помогнат да намерим по-правилната и по-бърза пътека за решаването на нашите проблеми“, посочи инж. Мазнев.

По време на кръглата маса Дейвид Моузи представи договора пред представители на строителния бранш. „Рамковият договор на Алианса FAC-1 е създаден, за да може хората да планират отношенията и дейностите си в изграждането на проекти и да се интегрират екипи, които да работят заедно. Той представлява форма за дългосрочно партньорство със схема за възнаграждения на всички членове на Алианса, които постигат определени поставени цели“, заяви той. Моузи коментира, че договорът създава среда за дигитализация на строително-информационно моделиране и дава възможност да се работи с европейските директиви за обществени поръчки, без те да се нарушават. Като предимства на използването на рамковите алианси той посочи енергийната ефективност, намаляването на цената, включването на малки и средни предприятия и на местна квалифицирана работна ръка, добрите показатели за безопасност и здраве и голямото удовлетворение от страна на клиента.

Моузи обясни, че договорът излиза официално през юни 2016 г. в отговор на финансовата криза от страна на британското правителство, преведен е на четири езика и вече има проекти на стойност 42 млрд. паунда. Директорът на Центъра за строително право в King’s College London посочи, че основните неща, които урежда договорът, са как да се интегрира работата на отделните участници, за да се получи добавена стойност, как да се обменя информация, как да се управлява интегриран екип и как да се създават интегрирани правила, за да няма недоразумения. „Договорът действа като чадър, който свързва отделните договори, които се възлагат от един или повече клиенти на строители. Идеята му е да се подобри комуникативността и качеството в строителството. Друг стимул, който се въвежда, е ексклузивността – че ако се постигнат определени цели, на същия изпълнител ще се възложи след това и друга работа“, обясни Моузи. Той посочи, че Рамковият договор на Алианса FAC-1 ще може да се използва в България както за създаването на малки училища, така и за изграждането на магистрали за милиони и за големи правителствени програми за милиарди.

За положителната страна на договора Моузи даде пример с един проект на Министерството на правосъдието във Великобритания от 2012 г., при който са спестени 43 млн. паунда заради намаленото време на индустрията за подготовка на оферти и намаленото време на възложителя да подготвя различни тръжни процедури.

Адвокат Бояна Милчева – член на екипа, работил по адаптацията на Рамковия договор на Алианса FAC-1 с българското законодателство, обясни, че по адаптацията се е работило повече от година, като процесът е минал през две фази – превод на текстовете и тяхната адаптация. „Идеята беше терминологията да е позната на тези фирми, които са свикнали да работят с договорите FIDIC“, заяви адв. Милчева и посочи, че по-голямата част от извършените адаптации в договора са били в областта на обществените поръчки. Тя уточни, че българското търговско и гражданско право дават възможност този договор да може да функционира у нас.