Начало Новини Христо Явашев “пакетира” светлината

Христо Явашев “пакетира” светлината

Христо Явашев

Източник: 24chasa.bg

20350 квадратни метра прозрачен полиестер и 4500 метра полипропиленови въжета –  толкова  материали са били нужни на българския художник авангардист Христо Явашев-Кристо да „пакетира“ светлината в огромна въздушна катедрала. На практика това е най-голямата скулптура без скеле в света. Теглото й е 5,3 тона.

От вчера вече е достъпна за посетители, които, най-често, налягали по пода, се опитват да уловят с фотоапаратите си “духа” на проекта и пленената светлина. А иначе той носи първоначалното скромно и прозаично заглавие “Голям въздушен пакет” (Big Air Package). Но това не е толкова ефектно, както ако наречеш “балона” въздушна катедрала. В която да могат да се молят всички почитатели на модерното изкуство.

Кристо и покойната му съпруга Жан-Клод и друг път са правили „въздушни пакети“, но този в Оберхаузен, Германия, е първият, в който посетителите могат да влязат в самото вътрешно пространство. Там се прониква през специални въздушни отвори. Два вентилатора поддържат постоянно налягане от 30 паскала във вътрешността на балона. Идеята на Кристо е посетителите буквално “да плуват в светлина”.

През над 50-годишната си творческа кариера двамата със съпругата му реализират три въздушни пакета, разказва на личната си страница във фейсбук творецът. Първите два са изградени през 1966 г. в холандския град Айндховен и в Минеаполис. През 1968 г. е представен и третият – в Касел. Още през 60-те години те смайват света на модерното изкуство, мечтаейки за пневматични мембрани, които да съдържат само въздух и да се носят в пространството – нещо като “пакетиран въздух”. Скици на техен нереализиран проект на тази тема има в Музея на модерното изкуство в Ню Йорк.

В Оберхаузен изграденият от тези материали плик (пакет) е с размери 90 метра височина, диаметър от 50 метра и обем 177 000 кубически метра. Той е напълнен с въздух. Така теглото му достига 5300 кг.

За издигането му са използвани сложно скеле и над 50 въжета. Идеята на Кристо е след изпълването му с въздух, пакетът да стане самоносещ се. Художникът започва работа по проекта си на 21 януари, но го приключи много преди срока от няколко месеца, който предричаха да отнеме изграждането му критиците. Със сигурност до края на годината това ще е една от големите атракции в Оберхаузен.

Мястото, избрано от Кристо, е Gasometer – стар газов колектор, изваден от употреба в края на 80-те и превърнат в изложбено пространство, както и в уникална зала за изява на прочути творци и представяне на театрални спектакли. Въздушната катедрала ще остане в германския град Оберхаузен до 30 декември 2013 г.

Предишната инсталация на Кристо и Жан-Клод в същото изложбено пространство в Оберхаузен е през 1999 г. и се наричаше “Стената”. Тогава тандемът издигна във вътрешността на газохранилището стена от 13 хил. цветни варела, висока 26 м.

Има добра новина за почитателите на художника, роден в Габрово, но повече от половин век световна знаменитост. Откакто е емигрирал, не се е връщал в родината си. Дори отказва да говори български. Интервютата дори за журналисти сънародници, каквито рядко допуска до себе си, дава на английски.

Българските ценители на неговото “пакетажно” изкуство ще могат да видят работата му в Оберхаузен поне от тв екрана, освен ако нямат път към немския град. БНТ вече снима филм за “Големия въздушен пакет”. През 2005 г. журналистката Евгения Атанасова засне издигането на „Портите“ в нюйоркския Сентрал парк, а през 2010 г. бе излъчен филмът й “Кристо и Жан-Клод – изкуството е за двама”. Новият й разговор с Христо Явашев и кадрите от последната му инсталация ще може да се видят в документалната рубрика “В кадър” по БНТ.

Както винаги, всички скици, рисунки, колажи на Кристо към проекта ще се продават. Накрая винаги ги събира в луксозен и много скъп албум. Но българският пазар е тесен за размаха на 78-годишния маестро и затова той досега се въздържа да прави изложби у нас.

Това не попречи на феновете на неговото световно изкуство дори да предложат бъдешият музей, т.нар. “Български Лувър”, да се нарича “Кристо”. Или поне там да има зала, посветена на негото творчество.