Начало Статии Строителни фирми Европари за строителство и през 2014-2020 г.

Европари за строителство и през 2014-2020 г.

европари

Във всички министерства тече трескава подготовка на новите оперативни програми, по които страната ни ще получава безвъзмездно европейски средства през следващия програмен период от 2014 до 2020 г. Смяната на правителства, съпътствана от смяна и на ръководни кадри в администрацията, многобройните виждания за това кои да са приоритетите в следващите пет години, разнопосочни интереси на чиновници и бизнес са част от проблемите, довели до известна неяснота и липса на категоричност какво точно ще се финансира с европейски пари в следващите пет години. Въпреки това обаче основните контури са очертани и отсега е ясно, че пари за строителни компании ще има.

енергиина ефективнаст

„Региони в растеж“  е името на новата оперативна програма, която ще замени досегашната “Регионално развитие”. Новата програма ще е с по-малък бюджет – 1.170 млрд. евро срещу досегашните 1.361 млрд. евро.

Засега е категорично, че енергийната ефективност ще е във фокуса на „Региони в растеж” и през 2014-2020 г. Останалите приоритети са свързани с подкрепа на развитието на индустриалните зони, на регионалния туризъм и пътната инфраструктура.

Приоритетните оси на програмата са в няколко посоки. За строителния бранш е особено важна първата – за „Устойчиво и интегрирано градско развитие”.

детска градина

Тук са парите за:
–  енергийна ефективност в сгради, които са собственост както на граждани, така и на държавата или общините;
– инвестиции в паркове, площади в населени места, зоокътове, зелени площадки, места за игра на деца и за отдих на открито;
– инвестиции в спортни съоръжения – стадиони, площадки и др.;
– реконструкция и обновяване на културни обекти в населените места – читалища и библиотеки, театри и опери, галерии и музеи;
– инвестиции в изграждане и обновяване на училища, детски ясли и градини;
– инвестиции в сгради, приспособени и насочени специално за хора в неравностойно положение – приюти, защитени жилища, центрове за престой и занимания през деня, общежития и др.;
–  инвестиции в развитието и подобряването на градския транспорт.

парк

По станалите приоритетни оси на „Региони в растеж” се предвижда подкрепа за:

– всички видове държавни училища и университети;
– модернизиране на болници, поликлиники, медицински центрове, лаборатории – отново държавни или общинска собственост;
– развитие на регионалния туризъм – предвижда се това да става чрез финансиране на културни, религиозни и природни обекти, които са уникални, атрактивни и предлагат възможности за познание, почивка, забавление.

пътна инфраструктура

Специално внимание е отделено на развитието на „регионалната пътна инфраструктура” – това също е една от приоритетните оси в програма „Региони в растеж”. Финансирането е насочено към подкрепа за улесняване на пътните връзки с Трансевропейската транспортна мрежа – TEN-T. По тази оперативна програма ще се предостави безвъзмездна помощ за строителство на фиксиран брой пътни участъци – основно първокласни и второкласни, които обаче са извън TEN-T мрежата (целта е да няма дублиране на финансирането с оперативна програма „Транспорт”). Определянето на приоритетните отсечки ще стане на базата на предварително одобрена пътна стратегия и методология. Изработването им е грижа на държавната агенция „Пътна инфраструктура”.

Без съмнение  оперативна програма „Транспорт“ също е в полезрението на строителните компании, защото ще предостави безвъзмездни средства за изграждане на пътища и железопътни участъци.

Администрацията, отговорна за подготовката на тази оперативна програми, си е поставила доста амбициозни цели. В един от вариантите на програмата, предложени за обсъждане, са залегнали няколко приоритетни проекта.

струма

На първо място е магистрала „Струма” и нейният лот 3, включващ участъка от Благоевград до Сандански. Това е една от най-трудните отсечки, защото включва пробиване на тунел през Кресненското дефиле, което на практика е едно от най-големите тунелни съоръжения в цяла Европа. Но изграждането на този участък е без алтернатива, тъй като ангажиментът да бъде завършена магистралата до Гърция е поет още преди години. Ако това условие не бъде изпълнено, страната ни ще загуби европейски пътни субсидии.

Управляващият орган на програма заложи и други амбициозни проекти за финансиране през следващия програмен период, но приоритетната част от определените евросредства по искане на Евросъюза трябва да отидат за развитие на железопътната инфраструктура. По предварителни груби изчисления за пътища ще останат около 600 млн. евро, което силно ще ограничи и редуцира първоначалните намеренията на страната ни.

Въпреки очакванията, не се предвиждат европейски пари за магистрала „Хемус” – плановете бяха с тях да бъде изградена отсечката от Гара Яна до Велико Търново. Предварително беше ясно, че оперативната програма няма да отпусне средства за скоростния участък от Велико Търново до Шумен и че за финансирането му ще се търсят други източници. Сега търсенето на донори ще е валидно и за останалите магистрални отсечки.

Напълно възможно е да се отложат и други намерения, залегнали за финансиране в предварителната визия за оперативна програма „Транспорт” – за пътя между Видин и Благоевград и за лелеяния от години тунел под Шипка.

Интермодалността също е залегнала като приоритет във вариантите на оперативната програма. Целта е ясна – да се създадат предпоставки за интеграция на всички наземни видове транспорт – автомобилен, воден, железопътен. Затова през следващия програмен период във фокуса са  софийското метро и интермодалният терминал в Русе, където също предстои сериозно строителство. Предвижда се също обновяване и на вече изградените терминали.

жп

Железопътните проекти, за които се предвижда безвъзмездно финансиране по програма „Транспорт”, са с далеч по-големи шансове, тъй като съотношението на средствата вътре в програмата недвусмислено е в тяхна полза.

За основна задача през 2014-2020 г. се смята завършването на железопътното направление, свързващо Драгоман, София, Пловдив и Свиленград и специално на участъка между Пловдив и София в отсечката София – гара Септември.

Приоритет в програмата е железопътният коридор, свързващ градовете Видин, София, Радомир и Кулата. На дневен ред е и участъкът Русе – Варна, чието значение нараства с времето заради модернизацията на прилежащите пристанища и изграждането на интермодалния терминал в Русе. За обновяване „плаче” и железопътният участък между Мездра и Горна Оряховица – един натоварен и важен път за товарни и пътнически превози.