Начало Новини Две години мъка, за да правиш ток на покрива

Две години мъка, за да правиш ток на покрива

фотоволтаиици

За да стане факт първата покривна фотосоларна електроцентрала в България, са били необходими близо две години усилия от страна на създателите . И в много голяма степен – жив късмет. 30-киловатовата мощност е монтирана на покрива на блок 63 в столичния жк “Христо Смирненски”. А тази сграда, построена като жилищно-спестовна кооперация през 2006 г., просто е разполагала с немалка сума пари, останали още от издигането на блока.

“Ако разчитахме на банков заем, за да направим съоръжението, доникъде нямаше да стигнем. Просто през цялото време харчехме парите, останали от строителството, които трябваше да вложим в нещо”, признава двигателят на проекта Антон Желев.

До известна степен самият Желев е жив късмет за проекта, защото професионалните му занимания са свързани със соларните технологии. Той е член на управителния съвет на Българската соларна асоциация. Още от създаването си през 2011 г. организацията се бори за разпространението на енергийни мощности близо до потребителя. “Дори имахме една програма за 10 000 покрива, но тогава не знаехме, че това си е чиста илюзия”, казва Желев.

Замисълът му да направи фотоволтаична централа на покрива на блока е още от 2010 година, когато енергиен министър беше Трайчо Трайков и покривните централи бяха приоритет – поне на думи. Тогава предстоеше поправка на Закона за енергията от възобновяеми източници, който уж щеше да даде тласък на изграждането на такива малки централи. “Но през 2011 г. законодателят обърна този закон с краката нагоре и даде предимство на големите фотосоларни паркове”, казва Антон Желев.

Истината в момента е, че покривните фотосоларни клетки са единици, изградени предимно по демонстрационни проекти. А цялостна централа като тази на блок 63 е първата и единствена засега. Тя е пусната в действие през юни тази година и вече 5 месеца носи приходи на всичките 117 семейства в 14-етажния блок с два входа.

От работата си в асоциацията Желев знае за много случаи, в които електроразпределителните предприятия (ЕРП) буквално са се гаврили с хора, които искат да присъединят към мрежата фотосоларен панел. “Казват им например, че най-близката точка за присъединяване е на 10 километра, и то на средно напрежение, което излиза много скъпо. Знам за мой колега, който искаше да свърже соларни панели, струващи 20 000 лева. А енергото му поиска 32 000 лева за присъединяването”, казва Желев.

Така че той бил подготвен психически за ходене по мъките. Учудването му било, че в софийското енергодружество не тръгнали да съдират по 10 кожи, там просто го овъртолили в невероятна бюрокрация.

“Те не знаеха как да процедират с нас, не че не искаха. Първоначално казаха, че не могат да сключат договор с етажната собственост, а с регистрирано сдружение на собствениците, което е юридическо лице. В нашия блок нямаме такова сдружение. Така ни върнаха документите първия път. После една юристка в ЧЕЗ се сети, че може и на физическо лице да се заведат документите, а после договорът за изкупуване на тока да се сключи с етажната собственост. Но толкова дълго ни връщаха документите за всяка неточност, че минаха месеци, докато се добера до разговор с жив човек от компанията. На когото да обясня какво точно смятам и да се разберем как можем да го постигнем. След това нещата се отпушиха”, разказва Желев.

Целта в началото е била да се сдобият със становище за проучване, което трябвало да внесат в общината, за да им даде строителното разрешително. Тези съоръжения се водят в най-ниската, шеста категория за строителство, същата, в която попада и монтирането на климатици по фасадите, и се нуждаят от строително разрешително. Без него не може да се сключи договор за изкупуване на тока.

В общината също направили каквото е по силите им, за да забавят нещата, нищо че служителите на думи много се радвали. След 4-5 месеца, в които сменили главния архитект на община “Слатина” и успели да им изгубят документите, разрешителното най-после било издадено.

Оттук нататък можели спокойно да проектират съоръжението, да купят панелите и да го сглобят. Така неусетно минали две години.

Строителното разрешително за такава централа излязло 1600 лева. Други 600 лева трябвало да платят само за план за безопасност и здраве.

Но това съвсем не са единствените разходи за централата. За конструктивния проект платили 2400 лв. Отделно струвал проектът за електрочастта, който все пак бил направен от приятелска фирма и излязъл “само” 250 лева.

За да стане такава централа реалност, трябва специален електромер, който може да отчита електроенергията и в двете посоки. Той, както и всеки електромер в София, е собственост на ЧЕЗ и бил доставен. Но от компанията поискали близо 400 лева за таблото, в което да го поставят.

И това не е всичко. По закон на местното ЕРП се плаща гаранция, която е възстановима чак когато проектът стартира. Законодателят я е предвидил, за да се избегнат злоупотреби от много кандидати, които ангажират доставчиците на ток с разходи, а след това се отказват от проекта. В случая гаранцията е била 750 лева, които били възстановени наскоро. Таксата за присъединяване излязла 615 лева.

Или ако трябва да сметнем разходите само за пускането в действие, без самия материален актив, проектът е излязъл 6615 лева. А заедно със соларните панели и оборудването – 141 615 лева.

Разбира се, по нашенска традиция никой не е и помислял да калкулира изхабеното време и нерви. Те са си за сметка на Антон Желев и на председателя на етажната собственост Димитър Недковски. Желев не е и помислял за труда си, въпреки че както споделя, когато най-после влезли първите пари във входа, “камък му паднал от гърба”. Защото хората в блока били убедени да се съгласят, но когато нещата се закучили, отношението им се променило.

“Вече знам как стават нещата, но едва ли бих позволил някой да ме наеме да му движа такъв проект. Просто усилията не си струват, ако няма държавна подкрепа”, твърди Желев. Според него най-малкото, което може да направи държавата, е поне да гарантира, че НЕК ще плаща преимуществено на ЕРП-тата тока, изкупен от покривни централи. Защото убеждението му е, че електродружествата не се съгласяват охотно с присъединяване на такива централи именно защото се страхуват, че НЕК няма да им плати тока.

Изчисленията при действащите в момента цени показват, че приходът на блока от централата е около 11 000 лева на година, които обаче са разпределени неравномерно. През юли и август например ЧЕЗ са им платили по над 1100 лева на месец, но за октомври парите са само 814 лева. Но сметките показват, че всеки един от двата входа ще получава средно по 500-600 лева на месец. Сума, предостатъчна за блок, който не е на оживена улица, дори не е в “престижен” квартал и не може да разчита на стабилни приходи от наеми или реклами.

Източник: trud.bg