Начало Статии Изолации Директивата за енергийна ефективност: разумният компромис и очаквания за милиарди спестени евро

Директивата за енергийна ефективност: разумният компромис и очаквания за милиарди спестени евро

тец

160 милиона съществуващи сгради в Европа, които гълтат 40% от общата консумация на енергия на стария континент. Известно е, че три четвърти от тази енергия се използва за отопление и охлаждане. Еколозите твърдят, че „най-устойчивата енергия е спестената енергия“. Чрез енергийноефективни техники обаче може да бъде намалена до 90% от енергията, изразходвана за отопление и охлаждане.

Европейският парламент одобри с 632 гласа „за“, 25 „против“ и 19 „въздържал се“ нова Директива за енергийна ефективност. Докладчик в парламентарната зала бе Клод Тюрм, евродепутат от партията на зелените. Той обяви, че приетата директива е от „ключово значение за постигането на целите, свързани с енергийната сигурност и климатичните промени“. Тюрм е убеден, че заложените в директивата изисквания в крайна сметка ще дадат „реален тласък на икономиката и ще създадат работни места“. Крайният ефект от предвидените мерки е да намалят нарастването на зависимостта на Стария континент от вноса на енергия. Само за 2011 г. този внос се изчислява на 488 млрд. евро или 3.9% от брутния вътрешен продукт на евросъюза, посочи Клод Тюрм, цитиран от пресофиса на европарламента.

Какво предвижда директивата

Според Директивата за енергийна ефективност всяка държава ще трябва да реновира годишно 3% от площта на обществените сгради, които са отоплени и/или климатизирани. Става въпрос за сгради държавна собственост, но без общинските. Засега новите правила ще са задъжителни за сградите с обща използваема разгъната площ над 500 кв. м, а от юли 2015 г. – и за тези с площ над 250 кв. м.

фасади

Енергийните компании, които попадат в обхвата на директивата, всяка година от 2014 до 2020 г. ще трябва да постигнат икономии на енергия, равностойни на поне 1.5% от годишните им продажби към крайни клиенти, съобщиха от пресофиса на Европейския парламент.

Енергията, използвана в сектора на транспорта, ще бъде изключена, но само при условие, че компаниите създадат алтернативни начини за постигане на адекватни икономии.

Енергийният одит пък става задължителен за всички големи предприятия. Тези одити трябва да стартират в рамките на 3 години от влизането на директивата в сила и според изискванията – трябва да се провеждат на всеки 4 години. С извършването им ще бъдат заети квалифицирани и акредитирани експерти. Това задължение обаче ще бъде спестено на малките и средните фирми. Изключение ще се направи и за големите компании, които са въвели сертифицирана система за управление на околната среда, но само ако тази система включва и енергиен одит.

Директивата съдържа и специални изисквания за създаване на инструменти, финансиращи мерките за енергийна ефективност. Грижа на държавите от ЕС е да създадат подобни инструменти или да се доверят на вече съществуващи (ако има такива).

Директивата ще влезе в сила 20 дни след публикуването й в Официален вестник на ЕС. След това държавите членки ще имат година и половина, за да я транспонират в националното си законодателство, уточниха от пресофиса на Европейския парламент.

За компромисите

Месеците интензивни преговори преди приемането на директивата смекчиха амбициите на Брюксел, заложени в първоначалните текстове, според които евросъюзът трябва да намали консумацията на енергия с 20% до 2020 г. Изчислено бе и бе цитирано неведнъж, че ако тази цел бъде изпълнена, това може да доведе до спестявания в размер на 50 млрд. евро годишно. Сделката, постигната след приемането на директивата, обаче опредили 17% като цел за намаляване на енергийната консумация.

Като компромис може да се определи и фактът, че според окончателния текст изискванията за реновиране ще се отнасят само за държавните, а не на всички обществени сгради, каквото бе първоначалното намерение.

Всички страни от ЕС ще трябва да изготвят пътна карта за постигане на енергийна ефективност от 80% в сградите до 2050 г. За да се случи това, енергийните фирми ще трябва да постигнат 1.5% годишни спестявания. Но и това изискване е съпроводено със списък с изключения. Например – ако в съответната държава членка през последните четири години са въведени програми за енергийни икономии, (като схемите за задължения за енергийна ефективност във Великобритания например), това е своеобразна индулгенция за освобождаване от задължения по директивата.

машинен

Компанията може да бъде освободена от ангажименти, записани в директивата за енергийна ефективност, и в случаите, когато икономиите са постигнати още в етапа производство на електроенергия.

Според Клод Тюрм, цитиран от пресофиса на европарламента, „обезсиленото законодателство все пак ще подкрепи икономиката и енергийните цели на ЕС, но крайният резултат е бил една пропусната възможност“.

„За съжаление правителствата на страните от ЕС не пожелаха да се съгласят с по-амбициозните мерки, които напълно щяха да подсигурят изпълнението на целта от 20%“, каза още Тюрм. Според него, за да запълни дупките, Европейската комисия ще трябва да предложи нови допълнителни мерки, свързани например с ефективността на автомобилните горива.

Къде е България

За съжаление страната ни не е сред отличниците. Тъкмо обратното – България е сред водещите в класацията за неефективно използване на енергия. Това сочи доклад на Изпълнителната агенция по околна среда, който анализира дейностите за опазването на въздуха, водите, почвите, биологичното разнообразие и намаляването на отпадъците в периода между 1990 г. и 2010 г. Според данните от доклада крайното потребление на енергия в страната е нараснало с 5% от 2000 до 2010 г. Агенцията заключава, че увеличението се дължи не толкова на преработвателната индустрия, каквото е обичайното подозрение, а на потреблението на ток от транспортния бранш и домакинствата.

Икономисаната енергия през 2009 г. е била малко над 5 хиляди гигаватчаса. Това обаче е 2 пъти по-малко от целите, определени в националния план за енергийна ефективност, отчита докладът.
Единствено по показателя парникови газове България отчита добри постижения, които я нареждат сред първите в евросъюза по минимално емитирани вредни емисии, посочва агенцията.

Изследването показва още, че през 2010 г. емитираните от страната вредни емисии са едва 47.8% от общите емисии през определената като базова 1988 г.

България отчита 8.2 тона въглероден двуокис, така че по показателя обем на парниковите газове на човек от населението, страната ни се доближава до средните постижения в евросъюза.

полиуретанВ същото време според проучване на мрежата CEE Bankwatch

през следващите 7 години трябва да бъдат инвестирани най-малко 172 млрд. долара в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници в седемте държави от Централна и Източна Европа – Чехия, Полша, Унгария, Словакия, Словения, България и Латвия. Очакваният ефект от това е – намаляване на вредните въглеродни емисии и откриване на нови работни места, съобщиха от организацията. През есента на миналата година Европейската комисия предложи да се отделят приблизително 30.083 млрд. евро за прилагането на мерки за намаляване на въглеродните емисии във всички 27 страни-членки на ЕС. Тези средства са предвидени в следващия европейски бюджет, като основни източници са Европейският фонд за регионално развитие и Кохезионният фонд, припомнят от CEE Bankwatch.

Ондрей Пасек, координатор на изследването на Bankwatch, цитиран в прессъобщението на CEE Bankwatch, твърди, че сумата, предвидена от европейската изпълнителна власт, е крайно недостатъчна (в сравнение с нужните за седемте страни от Централна и Източна Европа средства) и може да е „само малък тласък в правилната посока“. Но надеждата за истинска положителна промяна ще остане напразна, ако страните членки решат в следващия бюджет на Европейския съюз да порежат средствата за енергийна ефективност. Затова Пасек подчертава, че е „изключително важно бюджетът да бъде увеличен и поне 25% от общия му размер да бъдат отделени за мерки, свързани с намаляване на въглеродните емисии”.

Инвестициите в енергийна ефективност и възобновяеми енергийни източници водят не само до положителни промени в климата, но и до икономически резултати със знак плюс, както и до създаване на нови работни места. Това показват правителствените и научните проучвания за съществуващи проекти и прогнози за бъдещето, разгледани от Bankwatch в проучването. Изследователите дават пример с българската Национална програма за обновяване на жилищните сгради. Според нея обновяването на 680 000 домакинства до 2020 г. може да доведе до намаляване с половин милион тона на въглеродните емисии и да създаде над 60 000 нови работни места. За да се случи това обаче, до 2020 г. трябва да бъдат инвестирани 2.1 милиарда евро.

Ако Европейският съюз помогне на страните членки в Централна и Източна Европа за инвестициите в енергийна ефективност и възобновяема енергия, според Ондрей Пасек, Европа ще поеме „по умен и устойчив път на развитие“.