Начало Новини Български строители бедстват от две седмици в Израел

Български строители бедстват от две седмици в Израел

строители

Източник: trud.bg

Повече от две седмици български работници в Израел живеят като в концлагер от Втората световна война. Въпреки че са заминали на гурбет по силата на шумно рекламирана междуправителствена спогодба с обещания за стартова заплата от 1800 долара и добри условия, родните строители живеят в бараки по четирима, всички ползват общи душове и тоалетни. Готвят си в мръсна и порутена кухня, и то рано сутрин или късно през нощта, защото през деня ток няма. Трийсетина души от тях все още не са започнали работа, разказа пожелал анонимност потърпевш пред “Труд”.

Нашите гурбетчии са пристигнали в Израел на 17 декември и са настанени край град близо до столицата Тел Авив.

Информацията колко българи са в това положение се разминава. Според работника, с когото “Труд” се свърза, става въпрос за 160 души. От Агенцията по заетостта, която ги е изпратила на гурбета, закъсалите сънародници са не повече от 50-60 души.

“Част от хората вече си тръгнаха за България, защото парите свършват, а тук е скъпо. Други търсят контакти с познати, които да ги измъкнат и да им намерят работа”, разказа строителят.

От агенцията заявиха, че не знаят за случаи на завърнали се гурбетчии. Оттам увериха, че са сезирали всички отговорни институции и са направили всичко възможно според правомощията си.

Потърпевшите обаче се чувстват “изоставени на произвола на съдбата”. “Вчера търсихме лекар за наш колега, който получи обрив. Оправяме се сами”, разказа работникът. За себе си той каза, че не няма път назад, защото е взел 1500 лв., за да финансира това пътуване и трябва по някакъв начин да ги изкара, за да си върне борча.

За неволите си българските строители в Израел разказаха пред Би Ти Ви още преди Коледа. “След репортажа по телевизията разбрахме, че в лагера ни е идвала жена от българското посолство в Израел, която е уверила, че ще направи всичко възможно за преместването ни”, добави вчера мъжът.Преди седмица директорът на българската Агенция по заетостта Камелия Лозанова гарантира, че проблемът ще бъде разрешен в “най-кратки срокове”. Вчера шефът на дирекция “Международна трудова миграция” във ведомството Димитрина Костадинова също увери пред Би Ти Ви, че са “взети спешни мерки за разрешаването на проблема”.

“Ангажирали сме всички институции – българското посолство в Тел Авив, израелското посолство в София и израелската служба по заетостта, която отговаря за изпълнението на междуправителствената спогодба”, каза Костадинова.

От разказа на потърпевшия строител обаче стана ясно, че седмица по-късно единственият резултат от реакцията на институциите е, че в тоалетната е сложена лампа.

Въпреки това от Агенцията по заетостта и министерството на труда категорично заявиха, че са направили всичко възможно според правомощията си и очакват съдействие от израелска страна. Пред “Труд” от Агенцията по заетостта коментираха, че ведомството е получило три сигнала от български работници за лошите условия още преди репортажа по телевизията. Жалбите били преведени и пратени до отговорните институции в Израел преди повече от седмица. Отговор обаче все още нямало.

“Тъй като нямаме резултат, по инициатива на Агенцията по заетостта след 7 януари ще свикаме спешно заседание на смесения комитет за координация”, обяви Костадинова. В звеното влизали всички институции от България и Израел, които са отговорни за изпълнението на спогодбата за заетост. “На заседанието приоритетно ще бъдат разгледани постъпилите жалби”, добави експертът.

Костадинова добави, че за разрешаването на казуса Агенцията по заетостта е организирала среща с посланика на Израел у нас. Той гарантирал, че цитираните в жалбите работодатели ще бъдат проверени. Българският посланик в Израел също взел мерки. На 26 декември той се срещнал с представител на израелската служба по заетостта, който също обещал пълно съдействие. “Засега чакаме отговор оттам. Това, което е в компетенциите на Агенцията по заетостта сме го изпълнили”, заяви Костадинова.

От българското Министерство на външните работи казаха пред “Труд”, че “нямат възможност да влияят институционално на случая”. Оттам обясниха лаконично, че “работниците са по силата на двустранна спогодба, която от българска страна е в правомощията на Агенцията по заетостта”. От Външно добавиха още, че българският консул в Израел е посетил лагера на родните строители преди седмица, защото се е самосезирал.

Яснота за евентуалното решаване на проблема вчера не дойде и от посолството на Израел у нас. Оттам заявиха, че в отговор на разпространения от българските медии материал са изпратили “спешно запитване по няколко въпроса, касаещи българските работници”, до отговорната институция – израелската служба по заетостта, но все още чакат отговор.

По-късно вчера от българската агенция по заетостта съобщиха, че строителите са настанени временно в лагера, докато работодателите им ги разпределят по обектите. Оттам добавиха, че всеки, който прецени, че условията не отговарят на тези в трудовия му договор, може да поиска от израелската служба по заетостта да работи за друга фирма.

Според спогодбата българите трябва да бъдат наети като кофражисти, арматуристи и майстори за керамично облицоване на подове и стени. Документът им гарантира подходящо жилищно настаняване. Условията трябва да включват лично легло, отопление и вентилация, готварска печка, хладилник, маса и столове, миялна машина на всеки 6 работници.

Представител на родните строители обаче се оплака, че вече повече от 2 седмици живеят при ужасни условия, а работата им няма нищо общо с предварително уговорената. “Ние сме професионалисти, а ни принуждават да чистим боклука на строителните обекти. Трудим се като общи работници заедно с хора от Судан и Сенегал, които нямат дори основно образование”, разказа потърпевш пред Би Ти Ви.

От отговорите на Агенцията по заетостта пред “Труд” не стана ясно дали при международни спогодби за заетост българските власти задължително проверяват условията за настаняване и работа.

От ведомството информираха само, че техни представители са посетили Израел на 17 юли 2012 г. – след заминаването на първата вълна строители за Израел. Тогава всичко било наред, а българските работници имали дори интернет.