Начало Новини КАБ и висшите училища по архитектура започват законодателни промени на 10 юли

КАБ и висшите училища по архитектура започват законодателни промени на 10 юли

41

1. Нов закон за висшето образование с повече практика, екипна работа, качествено преподаване и програми, които пълнят аудиториите на университетите по архитектура и създават качествено поколение млади архитекти.

2. Промени в закона за Камарата, които връщат смисъла на професията на архитекта като професия на доверието: засилват отговорностите и влиянието й върху обществената среда и осигуряват достойно заплащане на труда.

3. Строителното законодателство с напълно нова концепция за ролите, регулацията, правата и отговорностите на професионалистите, качеството на архитектурната среда и обществения интерес.

4. Национален съвет по архитектура и урбанизъм на Камарата на архитектите, четирите висши училища по архитектура и браншовите организации – институционализиран към МРРБ и свързващ академичното образование с практикуването на професията и продължаващото обучение.

Законите за образованието, упражняването и регулирането на архитектурната професия са в динамична зависимост помежду си и се нуждаят от смели и дълбоки промени. Рамката им беше очертана на кръглата маса „Професията архитект в България – академично образование, професионален опит и продължаващо обучение“, организирана от КАБ. В нея участваха ректори, декани и преподаватели от висшите училища по архитектура, представител на Министерството на образованието и науката и зам.-председателите на Камарата арх. Петкана Бакалова и арх. Николай Баровски.

Първият резултат от дискусията е решението да се създаде работна група, за да формулира проблемите и възможните решения. На 23 юли ръководството на КАБ ще се срещне с министъра на образование Красимир Вълчев по негова покана и ще му представи основните изводи и предложения от дискусията.

Какво образование имаме и какво искаме?

Престижни дипломи вместо елитарен вход към образованието по архитектура – приемът трябва да се разшири, но изходът трябва да се стесни и по пътя да отпадат тези, които нямат качества.

Моделът „парите следват студента“ убива качественото образование – неговата цел са средното и ниското ниво, да „добутаме“ студента до диплома, за да получим парите.

Кандидатстудентските идват с желание и амбиции, но после аудиториите са празни. Преподавателите носят отговорност за това. Студентите също трябва да оценяват нивото на преподавателите.

Академичното образование по архитектура е силно недофинансирано. Заплащането на преподавателите е обидно.
Нито студентите, нито преподавателите са мотивирани. Образованието е остаряло и непълно. Създават се индивидуалисти в строго екипна професия. Произвеждат се проектанти полуфабрикати. Студентите излизат неподготвени за практиката. КАБ и бизнесът трябва да влязат в аудиториите.

Сгрешена е кредитната система за студентите. Тя не признава курсовете им в други университети в Европа или у нас. Тя не насърчава тези, които участват в архитектурни конкурси. В България Кишо Курокава не би могъл да стане професор заради сбърканите изисквания.

Преподавателите от УАСГ, ВСУ „Черноризец Храбър“ и ВСУ „Любен Каравелов“ и КАБ настояха академичната подготовка на студентите по архитектура да се фокусира в специфичната обществена функция и световните стандарти на професията, мисията й на създател и пазител на националната материална култура, конкурентоспособността на архитектите. Според тях промените в академичното образование по архитектура не бива да се случват без участието на архитектите.

„Коренът на злото“ е ЗУТ и свързаните с него норми и изисквания, подчертаха в изказванията си повечето говорители на кръглата маса. Законовата база определя какъв тип архитекти трябва да създават висшите училища, а от това зависи какви ще са програмите за обучение, как осигуряваме приемственост, каква е цената на проектирането, обобщи проф. арх. Иван Данов, ръководител на катедрата „Жилищни сгради“ в УАСГ.

Каква е посоката?

Смисълът на архитектурата са сградите, целта на бюрокрацията и на ЗУТ са папките. В новото законодателство държавата трябва да се откаже от убийствената свръхрегулация, която изземва функциите на архитектурната професия и превръща строителния процес в инструмент за корупция, застрашаващ дори физически обществото с безотговорността към построените сгради.

По инициатива на КАБ беше създадена работна група към МРРБ заедно с камарите на инженерите по инвестиционно проектиране и на строителите, за да разработи концепцията за ново строително законодателство според добрите европейски практики, заяви арх. Бакалова. Създаването му ще отнеме около 2 години и в този период ЗУТ трябва да се промени така, че административната тежест да намалее.

Промени в закона за Камарата на архитектите трябва да осигурят пълноценната регулация на професията – от приема на нови членове, през продължаващото обучение, правата на архитекта в строителния процес, до стандартите за заплащане и защита на интересите на членовете.